Панорамен изглед заснет с дрон на Арката на Свободата, местност Беклемето, проход Троян - Кърнаре, Централен Балкан.
Паметник на Чакър войвода в градината на читалище-паметник „Отец Паисий“ в Самоков. Унищожение на цял табор (около 1000 души) редовна турска войска, с което си спечелил прозвището "Самоковския барон". Чакър войвода охранявал Рилския манастир и през пролетта на 1854 година разбил албанския разбойник Ибрям Лека и дружината му.
Колелото на живота в Белащински манастир "Св. Георги Победоносец“, на входа на църквата. Манастирът е основан през 1020 г. от византийския пълководец Никифор Скифи, изиграл решаваща роля при пленяването на Самуиловите войници при с. Ключ. Император Василий II му подарил 15 000 от пленените Самуилови войници. Ослепените войници, разквартирувани на това място, основали село Беласица, което след това нарекли Белащица.
Каменната икона Света Богородица с младенеца в църквата на Соколски манастир. Легендата разказва, че Йосиф Соколски я поръчал на незнаен майстор в Света гора и я донесъл със себе си през 1833 г. Благодарение на нея е построен храмът.
Каменната икона Света Богородица с младенеца в църквата на Соколски манастир. Легендата разказва, че Йосиф Соколски я поръчал на незнаен майстор в Света гора и я донесъл със себе си през 1833 г. Благодарение на нея е построен храмът.
Стенописи в купола на църквата в Габровски Соколски манастир „Успение Богородично“. Стенописите в нея са дело на поп Павел и сина му Николай Попович от с. Шипка и датират от 1862 г.
Етап от приготвянето на домашни консерви – зимнина. Традиционно за българския бит консервиране на плодовете и зеленчучите от лятото и есента, предимно в българското село. Стерилизация на консерви чрез варене.
Ниша в манастирска ограда с характерен възрожденски стил
Ограда до църковния храм на Габровско-Соколски манастир "Успение Богородично".
Костницата в Габровско-Соколски манастир "Успение Богородично". Соколовският манастир взема активно участие и в националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на Капитан дядо Никола, с намерение да го превърне в център на въстанието, а по време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е намерил подслон тук. По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница.
Сграда от Архитектурно-етнографски комплекс "Етъра". Този пръв в България музай на открито представлява възстановка на българският бит, култура и занаятчийство с действащи занаятчийски работилници, ателиета на традиционни
Сграда от Архитектурно-етнографски комплекс "Етъра". Този пръв в България музай на открито представлява възстановка на българският бит, култура и занаятчийство с действащи занаятчийски работилници, ателиета на традиционни майстори и др.
Български
English
